UNLOCK II - the Little Things

“Сдружение за съвременно алтернативно изкуство и култура - По действителен случай” представя:
Авторски проект на Ирина Голева
МАЛКИТЕ НЕЩА
(Unlock II)

ПРЕМИЕРА: 07.11.2018 от 19:30ч. в ДНК (в подлеза на НДК)
Вход: билети на касите на НДК и ДНК

Автор и водещ на творческия процес: Ирина Голева
Костюми и сценична среда: Велика Прахова
Координатор: Огнян Голев
В мултимедийните видеа участват: Майя Голева и Елина Карастоянова
В проекта са използвани стихотворения на Светозар Георгиев, Жак Превер, Емили Дикинсън и поп фолк текстове

Участват:
Ирина Голева - актриса
Боряна Пандова - визуален артист
Христина Белева - гъдулка
Димитър Горчаков - пиано

Unlock II продължава своя артистичен път, като част от поредица проекти, с цел през взаимодействието на артисти от различни изкуства да създадат условия за изследване на радостта, които отключват нови решения за въздействие в сценичното пространство.
В “Малките неща” ще си насочим погледа към моментите, в които бавното разтапяне на шоколад в устата, споделянето, прегръдката, тишината, музиката, поезията, смехът са двигателя да приемем живота такъв, какъвто е - несъвършен, но и пълен с радост.

Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Столична програма "Култура" на Столична община за 2018г. и Министерство на културата
И със съдействието на: "ДНК" - пространство за съвременен танц и пърформанс, танцов център “KaPinka”, фабрика за шоколад “Гайо”, бутик “Vintage Sofia”, работилница “Punkt” и Национален Дворец на Културата
Специална благодарност на Искра Даскалова

Comments

ОСТАЛГИЯ - авторски театрален проект

"ОСТАЛГИЯ" - авторско представление Участници: Огнян Голев – актьор Теодора Дончева – художник Павел Терзийски – музикант Текст и постановка: Огнян Голев Там където хората не говорят за миналото си, то привидно не съществува, нещо като измислена (фалшива) амнезия. Как обаче това рефлектира върху взаимоотношенията между поколенията. Защо бленуваната промяна не настъпва, след като се борим да сме свободни? Какво трябва да направим, че да сме щастливи там където сме родени в ситуация на животинска борба за оцеляване? Защо е нужно да се кланяме на измислени от нас богове, като Топлофикация? Къде съм аз в това, което ми предначертават, там където аз решавам живота си? Пространство за гледни точки по тези въпроси дава експериментален театрален проект Осталгия. Една история за времето на възможностите. Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерство на Културата. Проект ОСТАЛГИЯ е седми авторски проект на Сдружениет

"Butterflies are jet-fighters actually" project

„Пеперудите са всъщност изтребители” Авторски мултижанров пърформънс на Сдружение „По действителен случай” Награди - Hаграда "Икар" 2009 за дебютна Ирина Дочева Голева - Номинация "Икар" 2009 за авторска музика на живо на Александър Даниел За проекта Преминаването по линията на една раздяла е темата на театралният опит "Пеперудите са всъщност изтребители" и въпросът който вълнуваше екипа е: по какъв начин човек изминава целият път до изплуването и колко енергия му е нужна за да не заседне в безкраен цикъл. В този случай разглеждаме раздялата като процес с ясно отличими фази разпределени във времето и линията която го описва най-добре е хистерезисната крива, по тази крива е построено и представлението. Анонс Между моноспектакъла и концерта, представлението е концентрат от силна поезия и неподправена емоция, поднесени с много хумор. "Елегантната раздяла в девет стъпки" (подзаглавие на спектакъла) разказва з

хистерезисна крива

Хистерезисната крива представлява намагнитването на материала в зависимост от това, в колко силно магнитно поле е поставен. Тази крива представлява затворен симетричен контур. В представлението "Пеперудите са всъщност изтребители" я използваме като графично описание, което ще помага за етапите на промяна в персонажа. Елегантна раздяла в девет стъпки. Суперстъклензмей В устата ми хиляди парченца смях Натрошени Разбити зъби Водата спря Секунда въздух Смях. До понеделник, а? Пред мивката – „Houston, we have a problem” Та седя си и бъркам из помията – малко като Жак-Ив Кусто в неговата мръсна подводница – и търся парцали от предишната пяна. А там плуват корички, обелки от лук и някакви стари целувки. „Houston, we have a problem.” Все едно, не мога да ти вдигна, защото са ми мокри ръцете. Пак го натискаш да звъни телефона. НЕ МОГА ДА ВДИГНА, СЕГА МИЯ ЧИНИИ!!! Ебаси. Търкауета Аз съм ток. Подавам си ръка.Здрасти - аз съм най бавната светкавица на света.Преебавка съм..Аз

Search This Blog