Черно-бяло разказва за вечната битка между “Добро” и “Зло”. Интересният сюжет на враждуващите крайности се развива в един дуалистично равностоен конфликт, в който впоследствие не друг, а именно хората ще вземат надмощие и ще подчертаят засилващия се драматизъм на персонажите. Хората са тези, които избират как да живеят своя живот и дори нестихващият пороен дъжд от “черно-бели” дни не ще промени силата на тяхната воля и мащаба на тяхната любов. Фабулата се развива в естетиката на нямото кино от началото на миналия век. Живият съпровод на пиано, коментиращият симултанен дикторски текст, както и лаконичните препратки към определени образци на световното кино, превръщат представлението в един интригуващ и забавен прочит на темата за Доброто и Злото. Отдадени на своята непрестанна борба за надмощие, Добро и Зло решават да използват, като поле за сражение света на хората. Те се озовават върху жилищна сграда в краен квартал и провокирани от обитателите на сградата...