Опит #0.3 / Experience #0.3

Хореография: Изабел Шад
Ко-хореография и пърформанс: Ирина Голева, Ивайло Димитров и Огнян Голев
Музика: Л.В. Бетховен, Голяма фуга в си бемол мажор, оп. 133

на 19, 20 и 21 юли от 19 часа във Wiesenburg-Halle, Берлин
http://wiesenburghalleberlin.wordpress.com/

Танцов проект „Опит #0.3“ изследва прцесите в човешкото тяло от гледна точка на ембрионалното развитие и приложението им в съдаването на танц. Той е отчасти аналогичен на полифонията на музикалното произведение, което бива използвано, и отчасти на най- ранните процеси от еволюцията на тялото, създавайки танцов език и хореография. „Голяма фуга“ за струнен квартет на Л. В. Бетховен не е толкова емблематична за класическия стил и музикалния език на автора, колкото е обвързана с идеята за природата и живота по принцип. Подходът към музиката не е буквален, независимостта на танца и полифоничните партии в музиката си диалогизират.

"Опит #0.3" изследва танца като последица от движението в пространствено-времеви, клетъчни условия. Постоянно променящи се и наново възникващи в хореография, те развиват ритмично и постпенно общата танцова композиция.

Продукция: Сдружение "По действителен случай" и Изабел Шад
С подкрепата на Гьоте Институт България, Министерство на Културата на Република България, Национален Фонд Култура, Български Културен Институт в Берлин, Фондация Етюд, Uferstudios GmbH, Tanzfabrik Berlin, Wiesen55 e.V.

Повече информация на: www.isabelle-schad.net / pds-org.blogspot.com

a repetition

Comments

ОСТАЛГИЯ - авторски театрален проект

"ОСТАЛГИЯ" - авторско представление Участници: Огнян Голев – актьор Теодора Дончева – художник Павел Терзийски – музикант Текст и постановка: Огнян Голев Там където хората не говорят за миналото си, то привидно не съществува, нещо като измислена (фалшива) амнезия. Как обаче това рефлектира върху взаимоотношенията между поколенията. Защо бленуваната промяна не настъпва, след като се борим да сме свободни? Какво трябва да направим, че да сме щастливи там където сме родени в ситуация на животинска борба за оцеляване? Защо е нужно да се кланяме на измислени от нас богове, като Топлофикация? Къде съм аз в това, което ми предначертават, там където аз решавам живота си? Пространство за гледни точки по тези въпроси дава експериментален театрален проект Осталгия. Една история за времето на възможностите. Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерство на Културата. Проект ОСТАЛГИЯ е седми авторски проект...

"Butterflies are jet-fighters actually" project

„Пеперудите са всъщност изтребители” Авторски мултижанров пърформънс на Сдружение „По действителен случай” Награди - Hаграда "Икар" 2009 за дебютна Ирина Дочева Голева - Номинация "Икар" 2009 за авторска музика на живо на Александър Даниел За проекта Преминаването по линията на една раздяла е темата на театралният опит "Пеперудите са всъщност изтребители" и въпросът който вълнуваше екипа е: по какъв начин човек изминава целият път до изплуването и колко енергия му е нужна за да не заседне в безкраен цикъл. В този случай разглеждаме раздялата като процес с ясно отличими фази разпределени във времето и линията която го описва най-добре е хистерезисната крива, по тази крива е построено и представлението. Анонс Между моноспектакъла и концерта, представлението е концентрат от силна поезия и неподправена емоция, поднесени с много хумор. "Елегантната раздяла в девет стъпки" (подзаглавие на спектакъла) разказва з...

хистерезисна крива

Хистерезисната крива представлява намагнитването на материала в зависимост от това, в колко силно магнитно поле е поставен. Тази крива представлява затворен симетричен контур. В представлението "Пеперудите са всъщност изтребители" я използваме като графично описание, което ще помага за етапите на промяна в персонажа. Елегантна раздяла в девет стъпки. Суперстъклензмей В устата ми хиляди парченца смях Натрошени Разбити зъби Водата спря Секунда въздух Смях. До понеделник, а? Пред мивката – „Houston, we have a problem” Та седя си и бъркам из помията – малко като Жак-Ив Кусто в неговата мръсна подводница – и търся парцали от предишната пяна. А там плуват корички, обелки от лук и някакви стари целувки. „Houston, we have a problem.” Все едно, не мога да ти вдигна, защото са ми мокри ръцете. Пак го натискаш да звъни телефона. НЕ МОГА ДА ВДИГНА, СЕГА МИЯ ЧИНИИ!!! Ебаси. Търкауета Аз съм ток. Подавам си ръка.Здрасти - аз съм най бавната светкавица на света.Преебавка съм..Аз ...

Search This Blog