Skip to main content

Икономика на всекидневната романтика

в. "Култура" - Брой 38 (2611), 05 ноември 2010

Как котешката тоалетна и цъкането на компютъра звучат в ноктюрно? Как макроикономиката и тренинга на английско произношение пасват на любовното обяснение? И как среднощните размисли за устройството на човешкия мозък и битието звучат в ентъртаймънта на музикална презентация? Изглежда невъзможно. Но не е. Пърформансът на Сдружение „По действителен случай” ги съвместява безпроблемно, за да провокира публиката си не към отговор на въпроса „Но как е възможно това?”, а в осъзнаването на друг въпрос: „Как ги съчетава всеки в собствения си действителен случай?”

Казано в малко по-едра перспектива, това е въпросът „Как социалният свят е рефлектиран във фината емоционална тъкан на човека днес?”, а в една по-театрална перспектива той звучи като „Как театърът реагира на промените в съвременното битие на живеещия в България човек?” Е, този пърформанс реагира повече от адекватно – реагира активно. Новите медии и фрагментарната информация, възможностите за печалба, реакциите на тялото, употребено от индустрията на красотата, усещането за всяка негова част, накратко - новият спектър на реалностите е включен в създаването на театър, преработен е в езика на този пърформанс. В него има лирика, ирония, музика, движение.
Прахта може да сияе, а сиянието да е прашно. В трите части на ноктюрновата форма, казват създателите, следвали пътя от малкия свят на всекидневието към големия свят на политиката и икономиката и в заключение поели към звездите и сиянието на любовта. Така е, но по-важното е, че пърформансът им предлага повече от повествователната крива на това изследователско намерение. Повече, защото постига по-сложно и множествено въздействие. Работи на различни нива. Ако кажа, че това е мултижанров пърформанс, едва ли ще кажа нещо много и нещо ясно.
„Ноктюрно” е направен на принципа на т.нар. дивайзинг(от devise – измислям, изобретявам, създавам) – в съвременния театър това е практиката, например, на английската група Forced Entertainment, на съвместния процес на измисляне, създаване и производство на представлението/пърформанса. При този принцип няма лидерска фигура (режисьор, актьор или автор), която да води процеса или да задава сценария, върху който ще се работи – всички действат заедно. Такъв е „действителният” случай на „Ноктюрно”. Може би не съвсем „за пръв път в България”, но той е от първите познати ми най-добри, успешни опити в този тип театрална работа. В своята естетическа и идеологическа колективност тя заявява категорично, че важното са идеите, а не авторът; позицията, а не посланието. Това е тип мислене и правене на театър, което се отграничава демонстративно от театъра, представящ пиеси/текстове. И в крайна сметка, чрез самата колективната форма на пърформанса, показва социална реакция към средата, в която се появява.
Текстът на Светозар Георгиев (ghostdog), Ирина Дочева и Огнян Голев има значение в контекста на възникване на цялото, а и вероятно всички „са подавали реплики” в създаването му (както се казва в драматичния театър). В него важното са играта с инфантилизма като ирония и защита към социалния свят, с цитата от новини в интернет, с факти и фикции, с дори крайни откровения. Но текстът, движението, образът, пространството и музиката не могат да се отделят като елементи с някакво относително самостоятелно значение. Всички те функционират много добре при вътрешния диалог между дума, звук, движение и пространство, от който се получава езикът на пърформанса.
Самата идея в класическа за романтизма музикална форма като ноктюрното да се впише по лирично-иронично-критичен начин всекидневният ред е пример за едно ефектно и ефективно първоначално отключване на този диалог – типичното за романтиците съзерцание и среднощна отдаденост на порива на чувствата и мислите е пуснато да работи сюжетно и темпово в отделните части, а интелигентната, умна и талантлива музикална композиция създава паралелно ново, друго, съвсем съвременно „ноктюрно”. Прекрасно е общуването между звука, думата и тялото. Именно върху тази връзка се гради цялостната музикална структура на пърформанса. Ако има доминиращо, тоест носещо ниво в него, това е все пак музикалното.
Бийт боксерът Александър Деянов и контрабасистката Мария Илчева създават интелигентно и весело квартета си с Ирина и Огнян Голеви. Поклонът им „в края на нощта”, плъзгайки се по корем с микрофоните пред публиката, е забавно-ироничният им полет от прахта.
Пространството (не по-малко важен елемент в дивайзиг-процеса) е възможно най-веселата и уместна реплика сред наличните в градското ни пространство – сградата на „Индустриална 11” е бизнес сиянието върху театралите в нейната прах. От друга страна – галерията с експозицията си в момента на картини на Георги Божилов-Слона, Андрей Даниел, Греди Асса, Светлин Русев и др. създава собствена аура на „Ноктюрно”. Но за да се стигне дотам, с кола или градски транспорт, е истинско изпитание за любовта към свободния театър, защото трябва да се прегази не прах, а кал, студ и мръсотия. Културната политика на града, обаче, не опира до желанието на театралите. Пътят до концерт на ноктюрните на Шопен в зала „България” и на „Ноктюрно” на Сдружение „По действителен случай” би трябвало да е еднакво удобен и проходим.

Comments

Popular posts from this blog

ОСТАЛГИЯ - авторски театрален проект

  "ОСТАЛГИЯ" - авторско представление Участници: Огнян Голев – актьор  Теодора Дончева – художник  Павел Терзийски – музикант Текст и постановка: Огнян Голев Там където хората не говорят за миналото си, то привидно не съществува, нещо като измислена (фалшива) амнезия. Как обаче това рефлектира върху взаимоотношенията между поколенията. Защо бленуваната промяна не настъпва, след като се борим да сме свободни? Какво трябва да направим, че да сме щастливи там където сме родени в ситуация на животинска борба за оцеляване?  Защо е нужно да се кланяме на измислени от нас богове, като Топлофикация? Къде съм аз в това, което ми предначертават, там където аз решавам живота си? Пространство за гледни точки по тези въпроси дава експериментален театрален проект Осталгия. Една история за времето на възможностите. Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерство на Културата. Проект ОСТАЛГИЯ  е седми авторски проект на Сдружениет

"Butterflies are jet-fighters actually" project

 „Пеперудите са всъщност изтребители” Авторски мултижанров пърформънс на Сдружение „По действителен случай” Награди - Hаграда "Икар" 2009 за дебютна Ирина Дочева Голева - Номинация "Икар" 2009 за авторска музика на живо на Александър Даниел За проекта Преминаването по линията на една раздяла е темата на театралният опит "Пеперудите са всъщност изтребители" и въпросът който вълнуваше екипа е: по какъв начин човек изминава целият път до изплуването и колко енергия му е нужна за да не заседне в безкраен цикъл. В този случай разглеждаме раздялата като процес с ясно отличими фази разпределени във времето и линията която го описва най-добре е хистерезисната крива, по тази крива е построено и представлението. Анонс Между моноспектакъла и концерта, представлението е концентрат от силна поезия и неподправена емоция, поднесени с много хумор. "Елегантната раздяла в девет стъпки" (подзаглавие на спектакъла) разказва з

хистерезисна крива

Хистерезисната крива представлява намагнитването на материала в зависимост от това, в колко силно магнитно поле е поставен. Тази крива представлява затворен симетричен контур. В представлението "Пеперудите са всъщност изтребители" я използваме като графично описание, което ще помага за етапите на промяна в персонажа. Елегантна раздяла в девет стъпки. Суперстъклензмей В устата ми хиляди парченца смях Натрошени Разбити зъби Водата спря Секунда въздух Смях. До понеделник, а? Пред мивката – „Houston, we have a problem” Та седя си и бъркам из помията – малко като Жак-Ив Кусто в неговата мръсна подводница – и търся парцали от предишната пяна. А там плуват корички, обелки от лук и някакви стари целувки. „Houston, we have a problem.” Все едно, не мога да ти вдигна, защото са ми мокри ръцете. Пак го натискаш да звъни телефона. НЕ МОГА ДА ВДИГНА, СЕГА МИЯ ЧИНИИ!!! Ебаси. Търкауета Аз съм ток. Подавам си ръка.Здрасти - аз съм най бавната светкавица на света.Преебавка съм..Аз