Skip to main content

"The woman next door" project

„За жената отсреща”
Авторско представление на Сдружение „По действителен случай”

Анонс
Театрален проект за самотата и липсата на изход от това ежедневно потъване единствено в себе си. Какво става с една жена, едно тяло, едно око, което е само. Само колкото да измисли на кого да каже, че е останало без глас и без форма. Само до дъното на окото, което го няма.

...
„Всяка жена има нужда от дишане в ухото. Всяка жена драска с нокти в контакта. Всяко око може да изчопли дупка във вените й. Всяка дума вибрира триста пъти под небцето. Всеки телефонен звън кънти като посмъртни стъпки ... ” (из представлението)

Екип
Ирина Дочева (актриса и режисьор), Стефан Христов (тромпет), Тони Кондев (сценограф), Огнян Голев (техническо лице), Ани Васева (текст), Тодор Стоянов (музика)
"The Woman Next Door"
A performance of "Based on actual events" organisation for alternative contemporary art

About the project
Theatre project about loneliness and lack of output from that everyday sinking only into yourself. What happens to a woman, one body, one eye, which is feeling alone. Just to figure out whom to say that it had no voice and no form. Only at the bottom of the eye that is not there.

...
"Every woman needs breathing in her ear. Every woman scratches with her nail into the wall-plug. Each eye can poke a hole in her veins. Every word vibrates three hundred times in her palate. Every telephone ring rings like a posthumous steps ... "(From the performance)

Team
Irina Docheva (actress and director), Stefan Hristov (trumpet), Tony Kondev (set designer), Ognyan Golev (technician), Annie Vaseva (text), Todor Stoyanov (music).



Comments

Popular posts from this blog

ОСТАЛГИЯ - авторски театрален проект

  "ОСТАЛГИЯ" - авторско представление Участници: Огнян Голев – актьор  Теодора Дончева – художник  Павел Терзийски – музикант Текст и постановка: Огнян Голев Там където хората не говорят за миналото си, то привидно не съществува, нещо като измислена (фалшива) амнезия. Как обаче това рефлектира върху взаимоотношенията между поколенията. Защо бленуваната промяна не настъпва, след като се борим да сме свободни? Какво трябва да направим, че да сме щастливи там където сме родени в ситуация на животинска борба за оцеляване?  Защо е нужно да се кланяме на измислени от нас богове, като Топлофикация? Къде съм аз в това, което ми предначертават, там където аз решавам живота си? Пространство за гледни точки по тези въпроси дава експериментален театрален проект Осталгия. Една история за времето на възможностите. Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерство на Културата. Проект ОСТАЛГИЯ  е седми авторски проект на Сдружениет

"Butterflies are jet-fighters actually" project

 „Пеперудите са всъщност изтребители” Авторски мултижанров пърформънс на Сдружение „По действителен случай” Награди - Hаграда "Икар" 2009 за дебютна Ирина Дочева Голева - Номинация "Икар" 2009 за авторска музика на живо на Александър Даниел За проекта Преминаването по линията на една раздяла е темата на театралният опит "Пеперудите са всъщност изтребители" и въпросът който вълнуваше екипа е: по какъв начин човек изминава целият път до изплуването и колко енергия му е нужна за да не заседне в безкраен цикъл. В този случай разглеждаме раздялата като процес с ясно отличими фази разпределени във времето и линията която го описва най-добре е хистерезисната крива, по тази крива е построено и представлението. Анонс Между моноспектакъла и концерта, представлението е концентрат от силна поезия и неподправена емоция, поднесени с много хумор. "Елегантната раздяла в девет стъпки" (подзаглавие на спектакъла) разказва з

хистерезисна крива

Хистерезисната крива представлява намагнитването на материала в зависимост от това, в колко силно магнитно поле е поставен. Тази крива представлява затворен симетричен контур. В представлението "Пеперудите са всъщност изтребители" я използваме като графично описание, което ще помага за етапите на промяна в персонажа. Елегантна раздяла в девет стъпки. Суперстъклензмей В устата ми хиляди парченца смях Натрошени Разбити зъби Водата спря Секунда въздух Смях. До понеделник, а? Пред мивката – „Houston, we have a problem” Та седя си и бъркам из помията – малко като Жак-Ив Кусто в неговата мръсна подводница – и търся парцали от предишната пяна. А там плуват корички, обелки от лук и някакви стари целувки. „Houston, we have a problem.” Все едно, не мога да ти вдигна, защото са ми мокри ръцете. Пак го натискаш да звъни телефона. НЕ МОГА ДА ВДИГНА, СЕГА МИЯ ЧИНИИ!!! Ебаси. Търкауета Аз съм ток. Подавам си ръка.Здрасти - аз съм най бавната светкавица на света.Преебавка съм..Аз