статия в сп. програмата
статия в сп.1
статия “Икар”-ите доказаха, че на “Раковски” театралният живот е спрял
http://www.vsekiden.com/?p=48368
.
ИСТОРИЯ С ДОБЪР КРАЙ ЗА НЕЗАВИСИМИЯ ТЕАТЪР
От Асен Терзиев
Мога да си представя недоумението на всеки нормален зрител, гледал церемонията по връчването на тазгодишните театрални награди "Икар", при обявяването на наградата за дебют. Тя съвсем заслужено отиде в ръцете на талантливата Ирина Дочева за авторския й спектакъл по текстове на ghostdog с особеното, дълго и хващащо окото заглавие "Пеперудите са всъщност изтребители". Странното беше друго - че докато развълнувано благодареше на всички, които са я подкрепили, и акцентираше, че вземането на тази награда е признание не само към нея, а и към независимия театър, на финала тя изненадващо обяви, че току-що награденото представление няма сцена (т.е. няма къде да се играе) и ефектно завъртя елегантната си рокля, издраскана с огромни цифри и изчисления, които показваха колко струва изиграването на спектакъла.
Допускам, че изразът независим проект е нещо, което има смисъл само за професионално свързаните с театър или друго изкуство. Накратко, това е представление, което не е продуцирано от държавните и общинските театри (а у нас, с много малки изключения, всички театри са такива). Така че, от една страна, за по-изкушената публика независим проект върви паралелно с позитивни асоциации за алтернативност, нетрадиционност, новаторство, провокация и т.н. За съжаление обаче в българската действителност независим проект обикновено означава и липса на средства, непосилни наеми за сцена, тежки работни условия. Резултатите най-често са представления в много случаи със завидни качества, които обаче се държат единствено на мускулите и ентусиазма на своите създатели. Изиграват се няколко пъти и изчезват.
Силно се надявам "Пеперудите..." да се окажат доброто изключение. Хубавата новина е, че спектакълът вече се играе, програмиран е в Младежкия театър и оттук нататък следва единствено да стигне до точната публика. Необичайно и оригинално, представлението на Ирина Дочева е концентрат от силна поезия и неподправена емоция, поднесени с много хумор. "Елегантната раздяла в девет стъпки" (подзаглавие на спектакъла) не разказва някаква конкретна история, а се движи на ръба между пърформанса и концерта. Темата е за края на една връзка, за края на любовта, за последствията и опустошенията. Спектакълът се заиграва с нея като с популярен лайтмотив и създава въздействаща и полифонична театрална мелодия, с музикални изпълнения на живо (Александър Даниел), акробатика и слам стихове, изстреляни в лицето. Нещо като нищо друго по нашите сцени.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=713443 статията е от Капитал Лайт
ирина дочева в „думите” с мартин карбовски и райна йотова
от 01.04.2009 по Дарик Радио (натисни тук).
ИСТОРИЯ С ДОБЪР КРАЙ ЗА НЕЗАВИСИМИЯ ТЕАТЪР
От Асен Терзиев
Мога да си представя недоумението на всеки нормален зрител, гледал церемонията по връчването на тазгодишните театрални награди "Икар", при обявяването на наградата за дебют. Тя съвсем заслужено отиде в ръцете на талантливата Ирина Дочева за авторския й спектакъл по текстове на ghostdog с особеното, дълго и хващащо окото заглавие "Пеперудите са всъщност изтребители". Странното беше друго - че докато развълнувано благодареше на всички, които са я подкрепили, и акцентираше, че вземането на тази награда е признание не само към нея, а и към независимия театър, на финала тя изненадващо обяви, че току-що награденото представление няма сцена (т.е. няма къде да се играе) и ефектно завъртя елегантната си рокля, издраскана с огромни цифри и изчисления, които показваха колко струва изиграването на спектакъла.
Допускам, че изразът независим проект е нещо, което има смисъл само за професионално свързаните с театър или друго изкуство. Накратко, това е представление, което не е продуцирано от държавните и общинските театри (а у нас, с много малки изключения, всички театри са такива). Така че, от една страна, за по-изкушената публика независим проект върви паралелно с позитивни асоциации за алтернативност, нетрадиционност, новаторство, провокация и т.н. За съжаление обаче в българската действителност независим проект обикновено означава и липса на средства, непосилни наеми за сцена, тежки работни условия. Резултатите най-често са представления в много случаи със завидни качества, които обаче се държат единствено на мускулите и ентусиазма на своите създатели. Изиграват се няколко пъти и изчезват.
Силно се надявам "Пеперудите..." да се окажат доброто изключение. Хубавата новина е, че спектакълът вече се играе, програмиран е в Младежкия театър и оттук нататък следва единствено да стигне до точната публика. Необичайно и оригинално, представлението на Ирина Дочева е концентрат от силна поезия и неподправена емоция, поднесени с много хумор. "Елегантната раздяла в девет стъпки" (подзаглавие на спектакъла) не разказва някаква конкретна история, а се движи на ръба между пърформанса и концерта. Темата е за края на една връзка, за края на любовта, за последствията и опустошенията. Спектакълът се заиграва с нея като с популярен лайтмотив и създава въздействаща и полифонична театрална мелодия, с музикални изпълнения на живо (Александър Даниел), акробатика и слам стихове, изстреляни в лицето. Нещо като нищо друго по нашите сцени.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=713443 статията е от Капитал Лайт
Comments